Играта на Бог

Вселената тънеше в мрак. Отделни звезди искряха полумъртви в бездната създадена от Бог. Крехкото им съществуване му отне много време. Толкова много, че Бог остаря. Проблемите в ангелското съсловие също му създаваха главоболие. Искаше му се да има аспирин. Но до създаването му щяха да минат още много години. Затова реши да се разсее. Поглади посивялата си брада, която не бе подстригвал от хилядолетия и насочи съзнанието си към най-близкия му някога – Лушъс.
-          Здрасти, шефе – отекна гласа на Падналия
-          Хич не ми е до шегите ти, Луци!
-          Да не мислиш, че аз имам време да се занимавам с проблемите ти? Защо ме търсиш? Дано е нещо важно, защото прекъсваш създаването на най-черния от демоните ми.
-          Оф... като малко детенце си, Луци. Няма ли лего, с което да си играеш?
-          Лего! Старче, легото ще бъде създадено след близо две хиляди години!
-          Оф, да, все забравям....
-          Тънеш в безгрижност ли?
-          Скучно ми е, Луци. Адски ми е скучно.... – изхлипа Бог
-          Ако адски ти е скучно ела в Ада. Тук не е скучно – засмя се Луцифер
-          Много смешно. Много. Нали като дойда ще трябва да попилея всичките ти гнусни създания! Все пак Бог съм. Държа си на името.
-          Той и Данте си държеше на името до Деветия кръг.
-          Защо до Деветия?
-          Защото не издържа до последния ?
-          Е, как, не са ли Девет?
-          Деус, подозирам, че си започнал да изкуфяваш, което ме натъжава. Кръговете са 666. Да не мислиш, че си губя времето тук.
-          Шестстотин шестдесет и шест?! – учуди се Бог. Луцифер определено не скучаеше като него. Все пак реши да опита.

..... очаквайте!