Роклята и сбъднати мечти

Васил се прибра късно от работа. Умирата бе седнала на клепачите му, а в устата му нагарчаше. Очакваше поредния сблъсък със съпругата си и изобщо нямаше сили за това. Отключи вратата на четирстайното жилище тихо с надеждата, че Гергана си е легнала вече. Стъпи на пръсти, държейки обувките си в ръка. Сложи ги съвсем тихо и тъкмо се изправяше от неудобната приклекнала поза, когато зад него се чу ясния, силен, волеви и абсолютно нетърпящ възражения глас на благоверната си половинка:
- Добра вечер, Васко. Какво се спотайваш?
-   Ъ ... ..ъ. .... какво....кой – даваше си ясна сметка, че не звучи убедително, затова призова всички богове (най-вече тези на дикцията) и продължи – Спотайвам ли се?

Очаквайте скоро в следващия сборник с разкази!