Нападението

След разказът ми Ралица помълча малко загледана някъде над дърветата, където се стелеха малки, бели облачета:

-         -  Какво мислиш за нея? Била ли е там? Сънувал ли си?

-         -  Не знам. Мислех, че е там. Бях уверен, че е там. Но след това.... Не знам. Толкова много болка усетих... толкова много.

-          - А ти тук ли си сега или никога не те е имало? Погледни света около нас.

Замислих се, че не знам къде съм и дали съм. Всичко беше толкова объркано сега.

-          - Понякога болката е толкова силна, както каза, че преминава през светове и времена. Остава или се завръща и удря, така че смачква силно – продължи Ралица – много по-трудно се случва това с любовта.

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.

 

-       

Есенен декупаж

Пътят се виеше – река от разтопен асфалт, с вече поникнали треви в пукнатините. Всичко бе толкова запустяло, че чак забравих как са изглеждали колите и камионите, които някога са летели по него. Природата си бе върнала банкета, мантинелите бяха изгнили, къщите порутени и изоставени. Ралица вървеше все така гордо изправена няколко крачки зад мен. Чертите на красивото й лице малко се бяха изострили, но пък изглеждаше доволна и щастлива. Явно не й трябваха хора. На мен това бродене в търсене на други хора или поне на отговор какво е станало, ми се отразяваше по зле. Въпреки природата и спокойствието, хората сме социални животни и ни трябва глутница. ...............

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.