Няколко пъти опитваше да започне картината. Десетки листи с чернови бяха нахвърляни в коша и около коша. Но тъмния схлупен таван на Раковска сякаш го затискаше. Стягаше гърдите му и притискаше дробовете му, така че не успяваше да си поеме въздух. Минаха вече два месеца, от както я видя да позира в художествената академия. Тогава бе болен и изпусна часовете, но я видя. И колегите му я описаха. Не знаеше дали е влюбен в този образ, не знаеше дали сърцето му се разтуптяваше, когато се разминаваше по коридора с нея. Но така копнееше да я нарисува, че трескав скицираше и опитване да разкаже с бои това , което мислите и съзнанието му бе обхванало. През тези месеци забрави да се храни, след първите опити започна да посяга към чашката. Неспособността му да я изобрази го потискаше. Понякога излизаше вечер след лекции и се шляеше безцелно по софийските улици. Без да вижда, без гледа, усещаше само полъха на есенния вятър, мокрите листа под гуменките, риташе нападалите кестени. Рядко се бръснеше. След тези разходки се хващаше за молива отново, почуствал че ето сега ще успее, но винаги се появяваше намачкан лист в коша. И така ден след ден, вечер след вечер. Спеше дълбоко и я сънуваше как плува ефирно пред него в есенна одежда. В жълто и червено, оранжево и охра. Пъстрите цветове изпълваха съзнанието му. А тавана го притискаше като ютия.
Очаквайте скоро
целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"
