Дървото на дядо

Пътят първо тръгва леко нагоре по хълма. Преваля билото, точно когато слънцето прежуля най-силно и после плавно се спуска надолу. Градът е останал зад гърба ти. Широките улици, прашните булеварди и аромата на липи. Шумът му вече не се чува. Около теб се носят птичи песни. Облъхва те северен вятър, носещ аромата на Дунав. Вмъква се в косата ти и я разрошва. Ти се усмихваш и продължаваш. Цветята са нацъфтели в полето, а в далечината съзираш огромни обработваеми полета. Не знаеш какво садят хората и какво ще узрее, но виждаш машините, които бръмчат в далечината. Но не ги чуваш. Около теб са щурците, славеите, косовете, свраките. Природата е разцъфтяла, както живота в телцето на едно бебе. Свежа, нова, сякаш вечна. Усмихната и гукаща приветливо. Протегнала е благословията си към теб и те приканва: „Ела, страннико, тук си у дома си”. А ти вървиш по пътя, който минава покрай една рядка горичка. Над нея в далечината върху един хълм се издига новия квартал на Града. Бетонни мастодонти, надвиснали като гигантски орки над зелената елфическа гора. Усмихваш се. Така или иначе знаеш, че града е зад теб и навлизаш във владенията на нейно величество – природата. Той крачи до теб.  Висок, с жилесто и здраво тяло, топла ръка, мъдри очи и ти говори. Чуваш го. Понякога са само истории, друг път приказки или отдавна отминали случки. Разказва ти какво те очаква, какво е било и какво ще бъде. Чувстваш се добре. Усмихваш се.
....
Разказът участва в "Детство - проект сборник". Ето описание на целта на инициативата от организаторката:
"Това е проект, който ми хрумна за първи път преди две години, после го оставих да отлежи, после пак го мислих и накрая реших да се осмеля да го осъществя. Който има желание, може да ми прати своя текст. Ако успея да вдъхновя някой издател, всеки текст, ще бъде с името на неговия автор. Приемам се като събирател и редактор. Скъпи приятели, сега е моментът да споделя, че планирам този проект с изцяло благотворителна кауза. Идеята е, парите от продажбата на сборника, когато го направим и бъде издаден с помощта на спонсор, да дарим на отделението по Диабет в Клиниката по ендокринология, диабет и генетични заболявания към Специализирана Болница за Активно лечение по Детски Болести - София. Защо? Защото от 6 до 14 ноември бяхме там с Денис за десетина дни, със стряскащата диагноза - диабет тип 1. Животът продължава на пълни обороти, борим се, страем се да сме в норма и гледаме напред. Там приемат деца от цяла България, а разполагат само с 10 легла. Екипът от лекари и сестри е най-добрият в България и нямам думи да изкажа благодарността си, за подкрепата и силата, която ми дадоха, за да не се срина. Искам да им помогна, да дават своята грижа в една по-хубава обстановка. Да имат весели детски чаршафи за децата, да имат нормален кантар за теглене на грамажите въглехидратна храна и много други необходимости, на пръв поглед ежедневни и елементарни нужди. И не само! Вярвам, че ще ме подкрепите!"
Доротея Луканова
Повече за него можете да научите: https://www.facebook.com/groups/1580106698914015/?fref=ts

Играта на Бог

Вселената тънеше в мрак. Отделни звезди искряха полумъртви в бездната създадена от Бог. Крехкото им съществуване му отне много време. Толкова много, че Бог остаря. Проблемите в ангелското съсловие също му създаваха главоболие. Искаше му се да има аспирин. Но до създаването му щяха да минат още много години. Затова реши да се разсее. Поглади посивялата си брада, която не бе подстригвал от хилядолетия и насочи съзнанието си към най-близкия му някога – Лушъс.
-          Здрасти, шефе – отекна гласа на Падналия
-          Хич не ми е до шегите ти, Луци!
-          Да не мислиш, че аз имам време да се занимавам с проблемите ти? Защо ме търсиш? Дано е нещо важно, защото прекъсваш създаването на най-черния от демоните ми.
-          Оф... като малко детенце си, Луци. Няма ли лего, с което да си играеш?
-          Лего! Старче, легото ще бъде създадено след близо две хиляди години!
-          Оф, да, все забравям....
-          Тънеш в безгрижност ли?
-          Скучно ми е, Луци. Адски ми е скучно.... – изхлипа Бог
-          Ако адски ти е скучно ела в Ада. Тук не е скучно – засмя се Луцифер
-          Много смешно. Много. Нали като дойда ще трябва да попилея всичките ти гнусни създания! Все пак Бог съм. Държа си на името.
-          Той и Данте си държеше на името до Деветия кръг.
-          Защо до Деветия?
-          Защото не издържа до последния ?
-          Е, как, не са ли Девет?
-          Деус, подозирам, че си започнал да изкуфяваш, което ме натъжава. Кръговете са 666. Да не мислиш, че си губя времето тук.
-          Шестстотин шестдесет и шест?! – учуди се Бог. Луцифер определено не скучаеше като него. Все пак реши да опита.

..... очаквайте!

Петнадесет години прекъсване

Времето беше чудесно. Типичен юлски ден, в който Владимир Петров пристигна в почивния комплекс. Още преди Бургас усещаше мириса на море и свежия бриз, който нахлуваше през леко отворения прозорец на колата му, колкото да се смеси с дима от цигарата му. Няколко часа път не го бяха уморили, а напротив – чувстваше се освежен. Паркира колата и отиде на рецепция, където намусено девойче, навярно скоро навършило пълнолетие го регистира и му подаде ключа за бунгалото. Подсвирквайки си Владимир излезе и пренесе багажа си до въпросното помощение. Отвори вратата, за да го лъхне мирис на мухъл и застоял въздух. Огледа се. Две легла, гардероб и бюро. На стената висеше телевизор. Баня с тоалетна. Напълно достатъчно за целта, за която беше дошъл в приморския град. Имаше по-малко от месец да завърши пиесата си, а вдъхновението му бе изчезнало сред алкохолни изпарения, дим от долнокачествени цигари и танцуващи жени, които се слагаха на бохемите, за какъвто минаваше в определени среди. Мразеше това определение – бохем. Хората смятаха тези хора за безотговорни и алкохолици, които прикриват пороците си зад псевдотворчество, което наподобява кенефна култура. Владимир имаше няколко успешни пиеси поставени зад гърба си и се стараеше да не го бъркат с вечно мрънкащите и наливащи се творци, които без пуканта пара в джоба живееха на по-широко от доста успели хора. За това, когато видя, че писането не спори, реши да смени обстановката. Направи си резервация в почивния комплекс, събра малко дрехи и лични вещи, взе лаптопа си и тръгна. Сега, когато беше едва от няколко минути на морския бряг, се чувстваше странно обновен и спокоен. Захвана се да подреди нещата си и включи компютъра. Отвори последната редакция на документа и се зачете. Скоро тракането по клавишите се превърна в бърз и монотонен шум. Потъна в работа.

Очаквайте публикуването на целия разказ в бъдещ сборник.

THE DARK CORNER: Истории от Последното Измерение / Пътуване През Сп...

THE DARK CORNER: Истории от Последното Измерение / Пътуване През Сп...: Автор: Делиян Маринов Издател: Весела Люцканова Година: 2013, 2014 Стр: 224, 160 Цена: 12 лв, 10 лв Изненадващо добри, учудващо инте...