вторник, 15 декември 2015 г.

Кралицата-майка

Игор летеше сред звездите, носен от гравитации и антигравитации, тъмни материи и енергии. Двигателите не работеха, а връзка със земната база „Салют” бе изгубил преди .... не знаеше.  Не го и интересуваше. Гледаше еднообразния пейзаж с празен поглед и дори не мислеше. Криосън нямаше смисъл да ползва. Да отвори тунел – за къде? Нито знаеше къде се намира, нито машините работеха. Единственото хубаво нещо бе, че имаше достатъчно храна, вода и въздух, произведени от последно поколение биосфери. Забрави да се бръсне, къпе, облича. Корабокрушенец на последния остров преди ръба света. Това бе Игор, носещ се сред безкрая отвъд границите на разума, в мъртъв ковчег, покрай мъртви светове. Никога не бе гледал на вселената като на безжизнено туловище, но именно такова му се струваше сега. Труп, през който пътува цяла вечност. Даже сякаш усещаше смрада на разложените тъкани, полепнали по него. Игор гледаше с празен поглед. Чернотата се сливаше в едно с блещукащите звезди в тунел, наподобяващ коледно дръвче.
Искаше да отвори люка и да пристъпи навън. Да остане тленната си обвивка да се носи, както този звездолет, но да освободи съзнанието си.
В дясно пулта премигваше неритмично. Включи се аларма. Игор не мигваше. Край и свобода?
Видя тихите вълни и голото тяло, което излиза от водата. Пяната се стичаше по бялата кожа – скрежинки по сладолед, който обичаше като малък, бедрата, ханша, талията, тежките, плодоносни гърди, заоблените рамене, тънката шия, дългата сребърна коса и въглен – очи. Красотата бе поразителна колкото отчаянието, което живееше в душата му. Протегна ръка. За друго нямаше сила. Жената се усмихна. Избърса с дълги до земя коси тялото си от пяната на вълните и пристъпи към него. Наведе се. В носа му нахлу соления аромат на чистота и дезинфекция. Ръката ѝ погали косите му. Устните ѝ се приближиха до неговите и в гърлото му нахлу свежестта на океана. Затвори очи и дълбоко пое дъх. Както удавник, успял да се пребори за последна глътка кислород след отчаяна борба с водната стихия. После се отпусна, а съзнанието му излетя.

...... очаквайте!