Въздухът бе пронизващо студен. За щастие в колата парното работеше на
пълна сила. Видя, че светофара светва жълто и натисна спирачките леко,
за да не поднесе колата в неизчистената киша. След това даде ляв мигач.
Колата спря на светофара.
- Хей, Тошко, искаш ли да се возиш на клатушките? – обърна се Георги към стоящото в детско столче момченце.
Тошко го гледаше с небесносините си големи очи и се усмихваше.
- Да, тати!
- Готово, дребен. Считай го за уредено.
Мъжът се обърна напред и видя, че е зелено. Тръгна бавно да завива в
ляво. Отсреща идваше камион, но се движеше бавно. Георги прецени за
части от секундата ситуацията и натисна газта. Колата леко поднесе.
- Ангелите нямат крила!
Мъжът се сепна от сериозния глас на сина си и се обърна. Несъзнателно
изправи волана. Вгледа се в очите на сина си. Зениците бяха станали
огромни. В тях видя светлини. Като ореол на светец. Или като сияние на
ангел….
Ангелите нямат крила.
Очаквайте ….
