За Хелоуин

Обичам празниците! Кой не ги обича! От няколко дни, както всяка година, се оформя война – българин ли си, ако се маскираш на Хелоуин. Сириец ли си, ако не празнуваш Деня на будителите; по-малко човек ли си, ако дълбаеш тиква, за да създадеш добро настроение. Родени сме в свободна страна. Имаме късмет да ползваме Интернет и най-последните технологични постижения. И всеки решава за себе си кой празник да празнува и кой не. Аз ще празнувам Хелоуин. А утре ще празнувам и Деня на будителите. Ще празнувам Коледа и Великден, въпреки че не съм кръстен в църква. Ще празнувам ТРЕТИ МАРТ, 24 МАЙ, 6 СЕПТЕМВРИ, 22 СЕПТЕМВРИ, даже ако искам ще празнувам и ТРЕТИ НОЕМВРИ! Не знаете какво е станало на трети ноември, нали. Панама е обявила своята независимост от Колумбия. Така че наздраве на всички, които празнуват това, което им харесва без да слагат етикети на инакомислещите и инакодействащите. Защото, ако пиете уиски това не ви прави по-малко българи от тези, които пият ракия.
За останалите, ПО-ЗДРАВ:

Огън за вещиците

Кая едва дочака майка си и баща си да излязат и отиде в стаята си. Хвърли се на все още неоправеното легло и включи таблета си. Започна да играе любимата си игра. Първият ден от ваканцията щеше да прекара в мързелуване. Потъна във виртуалното пространство и едва след петия вик от съседната стая разбра, че баба ѝ я вика. Сложи играта на пауза и нахлузи пухкавите пантофки.
- Идвам, бабоооо – провикна се още преди да е отворила вратата си.
Единадесетгодишното дете боготвореше баба си. До преди две години тя се грижеше за нея по цял ден. Двете бяха близки приятелки. Обожаваше приказките, които баба ѝ разказва, обичаше да играят заедно, да слуша истории от миналото на баба си, историите за живота на дядо ѝ, който не познаваше. Понякога историите на възрастната жена се преливаха една в друга като устие на река, която плахо се влива в морето; като листа от две съседни дървета, които есенно време се сипят и се разбъркват едно с друго на земята, а после вятъра разбърква като карти, хвърлени от несръчен илюзионист. Често не разбираше какво се е случило точно, кога – баба ѝ ту говореше за минали епохи, ту прескачаше в близкото бъдеще, бъркаше времена, разказваше за нрави, които бяха толкова чужди на Кая, че не разбираше как е имало такива хора и епохи. Епохи като в приказките на братя Грим или на Андерсен. Но историите бяха по-плътни, по-живи, сякаш баба ѝ е била там, а не просто преразказва като прословутите майстори на перото. Описваше тоалетите на знатни дами с такива подробности и думи, които вече не се използваха, че момичето понякога смяташе, че или жената е изкукала, или е живяла много столетия. Затова, когато чу че я викат изтича ловко и бързо. В разговори с баба времето летеше, а интересната игра изглеждаше като домино в ръцете на Стив Джобс.

Очаквайте ......