Мокра, мрачна нощ на есента,
тихо ромоляща по паважа
Увиснал сякаш през нощта
Увиснал сякаш през нощта
обхванат от омраза!
Гнездата пълни са с отрова,
стоманено сиви бъднини.
Барабана се върти.
Безкраен танц
и голо тяло.
Протегни се в жълтите листа,
с тънки пръсти докосни
слабото си тяло.
Куршумения дим под мене постели!
Мокра, мрачна нощ на есента!
