четвъртък, 14 април 2016 г.

Грешна база данни

Ударите на брадвата отекват в скалистите склонове и се връщат усилени като капки дъжд, барабанящи по ламаринен покрив. Надвисналите облаци са навъсени и тежки, пълни със заряд. Въздухът е гъст като захарен памук, но далеч не толкова сладък. Джейк е потен. Спира за миг и избърсва ръце в панталоните си, после отново размахва брадвата. Дървото се поклаща неуверено, а после се сгромолясва с грохот. Мъжът бърше чело и без да губи минута се заема да кастри клоните по дънера. Първите капки дъжд започват да валят по голия му гръб. Светкавица разцепва небето за микросекунда. Стъмва се. Джейк затваря очи за момент. После бързо облича избелялата риза и с брадва в ръка се спуска към къщата си. Бърза. Не иска да замръква по време на буря в гората. От тогава не иска да е сам в тъмното, където сенките са невидими. Утре ще довърши дънера и ще го довлече в двора, за да избичи дъски, с които да укрепи хамбара. След дванадесет минути вали като из ведро, а светлината на деня не е по-силна от крехкия пламък на свещица, запалена на помен. Мъжът стига до къщата си, която представлява скромна дървена колиба с голяма веранда. Събува мокрите си обувки пред прага и чак тогава влиза. Захвърля панталона и бельото си в коша за пране в ъгъла и влиза в банята. Горещата вода облива тялото му, оставяйки червени дири по загрубялата кожа. Оставя се на болката и стиска очи. Задържа дъха си – минута, две. После излиза. Бърше се с парче груб плат и навлича изтъркани дънки и сива тениска. Отива бос до хладилника и отваря вратата. Вече е тъмно.
Очаквайте скоро...

петък, 25 март 2016 г.

Зелените цифри

Нощ. Самолетът лети на височина 7 000 м. Не знам как, но съм сигурен в това. Облаците са черни и притискат илюминаторите. От време на време проблясва светкавица. Гърмове не се чуват. Само рязкото просветване. Машината се разлюлява. Капитанът съобщава – турболенция. Пътниците са бледи и все още съвсем леко нервни. Пускам на слушалките си “Stairway to heaven”. Дали е подходящо след като така или иначе съм горе. Усмихвам се. Самолетът се разлюлява силно. Маските падат от кутиите си над главите ни. Робърт Плант извисява глас. Чувам шум и се обръщам. Момичето до мен повръща в скута си. Дръпвам се, за да не ме оцапа. Въздухът мирише на буря, макар и да няма как да го усетя. Леко се притеснявам.
......ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!