сряда, 31 декември 2014 г.

Моята 2014 в литературно отношение

Едно от малкото хубави неща през отминалата 2014 година за мен се оказа излизането ми от сенките в литературно отношение. През април месец излезе от печат първия ми сборник с разкази "Нощта срещу ноември", след като декември 2013 в бр. 4 на сп. "Дракус" бе публикуван разказа "Кучешка дупка". Книгата видя бял свят благодарение на професионализма и отзивчивостта на Явор Цанев - писател и собственик на ИК "Гаяна", както и на редакторката му Кети Илиева. Преди книгата да стигне до тях, а след като излезе на хартия, огромна работа свърши Диана Петрова, както и нейния екип за бързо реагиране Любо, Ивето, Гери. Подкрепата, снимките на приятели, поръчките от страната и чужбина ми дадоха увереност, че книгата има място на българския пазар. Април месец беше и нетрадиционното представяне пред отбрана публика. Огромна помощ ми оказа Георги Връбчев и Адриан Лазаровски - големи имена, които участват в част от книгата :-)
След излизането на "Нощта..." участвах в няколко медиини изяви - Oneofusshares, радио Шумен и Антоний Димов, "Как чете..." и др.
Най-важното е, че покрай книгата се запознах с много нови хора, хора умни и начетени, хора, които могат да разчитат на мен, както и аз на тях.
Краят на година е белязан с публикуването на разказа ми "Дневникът на един луд" в чутовния сборник "Вдъхновени от краля", в който пак са замесени Явор, Адриан, Бранимир, Кети и Сибин.
Надявам се, че през 2015 година едно ново сътрудничество ще даде своя плод под формата на нов сборник с разкази.
Нека Новата година донесе на всички ни мир, спокойствие, доброта, отзивчивост, здраве, щастие и прекрасни моменти, за които с радост ще си спомняме след години!
Наздраве!

събота, 27 декември 2014 г.

Чудото на Вяра

Посвещавам този разказ на Неофи с вяра в щастливия край
Зимното слънце крееше на небето като самотно кандило насред изоставени гробища. Тъжно-сиви облаци – надгробни паметници го ограждаха и задушаваха немощните лъчи, които стигаха до земята под формата на анемични луминисценти. Вятърът свиреше в клоните на сухите и голи дървета. Измръзнали врабчета подскачаха по тротоара. Вяра вървеше умислена, навлечена в дебелото си сиво палто, чиято яка бе вдигнала, за да се пази от студените пориви. Равномерното тракане на токовете ѝ отекваше в околните сгради като самотен зов. Крачките отмерваха и ритъма на живота ѝ – самотна борба, разбити надежди, разруха, самота. Но Вяра имаше една искрица в живота. Имаше една надежда, която крееше далеч по-силно от зимното слънце. Били ли сте на погребение в студен зимен ден, когато даже циганите трудно копаят дупката, пред която няма надпис  „Добре дошли” и стискате в шепа малката църковна свещичка, опитвайки се да опазите пламъка, а при всяко прекръстване, вятъра нахлува и се опитва да я угаси. По-същият начин младата жена пазеше надеждата си. И въпреки всичко тя се усмихна на продавачката на репа, от която купи комикс. Сгъна го в дълбокия си джоб и продължи. Пред нея изплува грозния стоманено-циментов силует на ИСУЛ, а несъзнателно тя се сгуши още по-дълбоко в яката си.
Миналата седмица бяха украсили елхичката в гарсониерата си. Сложиха червени и жълти топки, фигурки на Снежко и дядо Коледа, жълти гирлянди, но сина ѝ най-много се зарадва на разноцветните лампички. Елхата грейна и озари очите на детето, подавайки ръка за измъченото му тяло като мост към Светлия празник, който идваше. Така искаха да изкарат заедно празниците в малкия си, но уютен дом. За съжаление направлението за хоспитализация трябваше да бъде реализирано още преди Бъдни вечер. Вяра се постара да не покаже пред него мъката си, страха си, че от болницата може да не излезе това усмихнато и добродушно момче, а поредния пътуващ към река Лета, а тя да остане самотна и неразбрана от света. Нямаше и нужда да бъде разбрана от никого. Още от момента, когато роди и се обади на бащата на Християн, разбра че пътят ѝ ще е неин и само неин, че ще трябва да преброди не една и две планини, да победи не едно и две чудовища, да понесе не една и две обиди, за да осигури на това дете топлината на семейното огнище и уютния живот, да бъде и баща и майка.
Не мислеше, че ще оцелее след като разбра диагнозата, но го направи. Стана по-силна на следващата сутрин и му направи по-вкусни мекички за закуска. Не смяташе, че ще оцелее и след безрезултатната консултация със хирурга, но на следващата сутрин му поднесе божествени палачинки с много шоколад и мляко. Не смяташе, че ще понесе гледката на малкото изтерзано телце, почти невидимо в жълтите болнични чаршафи и с цвят на лицето, почти като тях, но всяка сутрин му носеше най-хубавия комикс и го даряваше с най-нежната майчина милувка. Защото за Вяра той беше нейния Християн, а малката църковна свещичка грееше в сърцето ѝ по – силно от най-жаркото пустинно слънце. Вяра знаеше, че той ще оцелее. Просто нямаше друг начин светът да съществува, ако го няма нейния Християн.

Очаквайте скоро...

четвъртък, 18 декември 2014 г.

Весела Коледа

Мазата бе студена и мръсна. Гола крушка се опитваше да разпръсне тъмнината, но мижавата жълтеникава светлина трептеше немощно като протегната ръка на алкохолик. Подът беше пръстен и цялото помещение бе пропито от миризма на влага. По каменните стени се стичаха струйки вода, а студът проникваше дълбоко в костите. Покрай стените бяха подредени малки клетки – метър на метър на метър. Във всяка една от тях седеше или лежеше дете. Момчетата и момичетата бяха мръсни, с изпокъсани дрехи и издраскани лица и ръце. Някои бяха боси. Други с мокри от сълзи лица. Единици хлипаха все още. Другите се бяха отказали. Гледаха с празни погледи пред себе си. Лежаха с ръце под тила или кръстосали крака. Умората, глада и студа ги бяха изтощили и вече не искаха нищо повече от това да се приберат вкъщи при мама и тати, на топло, да изпият чаша от така омразното им до този момент топло мляко и да легнат в креватчетата си. Бяха тук сякаш от месеци. На това място времето течеше по съвсем друг начин, отколкото навън. Някъде от дъното се чу силен плач и треперещ глас извика „Искам мамааа”. Някои деца примигнаха с очи и за секунда се отърсиха от вцепенението, но болката в смазаните от студ тела бе по-голям от този отчаян вопъл.

Moжете да прочетете в сайта trubadurs.com