“И ето те най-после истинска.
От
кръв и плът - не от мечти.”
„Ти”, Дамян Дамянов
„Ти”, Дамян Дамянов
Железният път слиза от планината и се вие сред хълмове,
покрай реката и вековната дъбова гора. Релсите не блестят на слънчева светлина,
но белият чакъл, върху който са траверсите, сякаш свети. Край линията са
нацъфтели макове, божури, маточина, жълтурчета, а сред туфите трева се виждат
малки виолетки. От гората се чуват гласовете на славеи, отвреме навреме
почукване на кълвач, крясъци на свраки, а от реката квакания на жаби. Скоро ще
стане жежко. Зноят ще затисне природата и ще настане тишина. Всичко живо ще се
притаи да чака вечерното захлаждане, за да излезе и запее песните си. Драгомир
върви бавно между линията и реката. Подпира се на тояжка от леска. От време на
време спира и поглежда ту към водата, ту към гората. Живее в малка колиба от
другата страна на река Мала речка. Пътниците от бързия влак, който профучава 3
пъти на ден често виждаха сухата му и леко прегърбена фигура изправена пред
колибата му или край реката. Понякога с въдица в ръка. Драго стъпва в реката и
бавно я пресича. Малко по-нагоре е къщата му. Барака оградена с телена ограда.
В двора е насадил домати, чушки, краставици и тиквички. Всички растения са
отрупани с плод, защото той се грижи за тях. Има и кокошки, които се разхождат
из двора и кълват. Пред вратата на сянка лежи стар дръглив пес. Човекът отива
до него и го погалва по главата. Вмъква се в къщичката, а после излиза с комат
хляб.
Очаквайте скоро в следващият сборник с разкази!