Ралица вървеше по пътя наметната с тънка жилетка. Обути в обувки с високи
токчета, стройните й крака потропваха ритмично по асфалта. Къса пола и изрязан
потник допълваха облеклото й. Меко кестенявата й коса изглеждаше черна, а
сините очи светеха като въглен. Чувстваваше се добре след срещата с художника.
Чувстваше се сита. Отдавна не беше се отдавала така на мъж. Още по-отдавна не
беше взимала всичко, което желаеше от мъж. Ралица се усмихна.
На вън валеше, а аз лежах под дървото до смачкания до неузнаваемост
автомобил. Откъслечни спомени от гробище, от вой на кучета изплуваха в
съзнанието ми.
Очаквайте скоро
целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при
по-добрите разпространители.
