Влакът

“И ето те най-после истинска.

От кръв и плът - не от мечти.”
„Ти”, Дамян Дамянов

            Железният път слиза от планината и се вие сред хълмове, покрай реката и вековната дъбова гора. Релсите не блестят на слънчева светлина, но белият чакъл, върху който са траверсите, сякаш свети. Край линията са нацъфтели макове, божури, маточина, жълтурчета, а сред туфите трева се виждат малки виолетки. От гората се чуват гласовете на славеи, отвреме навреме почукване на кълвач, крясъци на свраки, а от реката квакания на жаби. Скоро ще стане жежко. Зноят ще затисне природата и ще настане тишина. Всичко живо ще се притаи да чака вечерното захлаждане, за да излезе и запее песните си. Драгомир върви бавно между линията и реката. Подпира се на тояжка от леска. От време на време спира и поглежда ту към водата, ту към гората. Живее в малка колиба от другата страна на река Мала речка. Пътниците от бързия влак, който профучава 3 пъти на ден често виждаха сухата му и леко прегърбена фигура изправена пред колибата му или край реката. Понякога с въдица в ръка. Драго стъпва в реката и бавно я пресича. Малко по-нагоре е къщата му. Барака оградена с телена ограда. В двора е насадил домати, чушки, краставици и тиквички. Всички растения са отрупани с плод, защото той се грижи за тях. Има и кокошки, които се разхождат из двора и кълват. Пред вратата на сянка лежи стар дръглив пес. Човекът отива до него и го погалва по главата. Вмъква се в къщичката, а после излиза с комат хляб.

Очаквайте скоро в следващият сборник с разкази!