Мазата бе студена и мръсна. Гола крушка се опитваше да разпръсне
тъмнината, но мижавата жълтеникава светлина трептеше немощно като
протегната ръка на алкохолик. Подът беше пръстен и цялото помещение бе
пропито от миризма на влага. По каменните стени се стичаха струйки вода,
а студът проникваше дълбоко в костите. Покрай стените бяха подредени
малки клетки – метър на метър на метър. Във всяка една от тях седеше или
лежеше дете. Момчетата и момичетата бяха мръсни, с изпокъсани дрехи и
издраскани лица и ръце. Някои бяха боси. Други с мокри от сълзи лица.
Единици хлипаха все още. Другите се бяха отказали. Гледаха с празни
погледи пред себе си. Лежаха с ръце под тила или кръстосали крака.
Умората, глада и студа ги бяха изтощили и вече не искаха нищо повече от
това да се приберат вкъщи при мама и тати, на топло, да изпият чаша от
така омразното им до този момент топло мляко и да легнат в креватчетата
си. Бяха тук сякаш от месеци. На това място времето течеше по съвсем
друг начин, отколкото навън. Някъде от дъното се чу силен плач и
треперещ глас извика „Искам мамааа”. Някои деца примигнаха с очи и за
секунда се отърсиха от вцепенението, но болката в смазаните от студ тела
бе по-голям от този отчаян вопъл.
Moжете да прочетете в сайта trubadurs.com
Студено...
ОтговорИзтриване