Бурята

Небето се свъси толкова бързо, че двамата туристи нямаха време да извадят дъждобраните от раниците си. Дъждът се изсипа изведнъж. Ледени струи ги обляга.
-          Бързо! – извика Иво и посочи с ръка към дърветата.
Ема нахлупи качулката си и погледна в указаната посока. Виждаше се някаква тъмна сянка. Може би навес или хранилка за животни. Не знаеше да има хижа в околността. Забърза след мъжа като проклинаше късмета си. Така ѝ се искаше да прекара един слънчев уикенд в планината. А и като никога Иво се освободи от семейните задължения, очните и други досадни задължения и дойде с нея.

Тя не очакваше много от тази двудневна среща. Просто искаше да прекара известно време и да прецени дали чувствата ѝ са заблудени. От една страна много искаше да е влюбена в подходящия човек, от друга страна се страхуваше от повторно обвързване. След 6 години брак със Стефан се страхуваше да допусне мъж по-близо до сърцето си. Страхуваше се да не се случи отново... Изтрещя гръмотевица и Ема подскочи. Прозвуча ѝ точно като плесниците, които Стефан ѝ удряше при най-малък повод. После шамарите еволюираха до юмручни удари. Прикриваше белезите, гълташе сълзите си и гледаше да му угоди. Мислеше, че го обича. Че и той я обича. Докато разбра, че е бременна.

Очаквайте скоро...