Нощ. Самолетът лети на височина 7 000 м. Не знам как, но съм сигурен в
това. Облаците са черни и притискат илюминаторите. От време на време
проблясва светкавица. Гърмове не се чуват. Само рязкото просветване.
Машината се разлюлява. Капитанът съобщава – турболенция. Пътниците са
бледи и все още съвсем леко нервни. Пускам на слушалките си “Stairway to
heaven”. Дали е подходящо след като така или иначе съм горе. Усмихвам
се. Самолетът се разлюлява силно. Маските падат от кутиите си над
главите ни. Робърт Плант извисява глас. Чувам шум и се обръщам. Момичето
до мен повръща в скута си. Дръпвам се, за да не ме оцапа. Въздухът
мирише на буря, макар и да няма как да го усетя. Леко се притеснявам.......ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
Няма коментари:
Публикуване на коментар