Дървото на дядо

Пътят първо тръгва леко нагоре по хълма. Преваля билото, точно когато слънцето прежуля най-силно и после плавно се спуска надолу. Градът е останал зад гърба ти. Широките улици, прашните булеварди и аромата на липи. Шумът му вече не се чува. Около теб се носят птичи песни. Облъхва те северен вятър, носещ аромата на Дунав. Вмъква се в косата ти и я разрошва. Ти се усмихваш и продължаваш. Цветята са нацъфтели в полето, а в далечината съзираш огромни обработваеми полета. Не знаеш какво садят хората и какво ще узрее, но виждаш машините, които бръмчат в далечината. Но не ги чуваш. Около теб са щурците, славеите, косовете, свраките. Природата е разцъфтяла, както живота в телцето на едно бебе. Свежа, нова, сякаш вечна. Усмихната и гукаща приветливо. Протегнала е благословията си към теб и те приканва: „Ела, страннико, тук си у дома си”. А ти вървиш по пътя, който минава покрай една рядка горичка. Над нея в далечината върху един хълм се издига новия квартал на Града. Бетонни мастодонти, надвиснали като гигантски орки над зелената елфическа гора. Усмихваш се. Така или иначе знаеш, че града е зад теб и навлизаш във владенията на нейно величество – природата. Той крачи до теб.  Висок, с жилесто и здраво тяло, топла ръка, мъдри очи и ти говори. Чуваш го. Понякога са само истории, друг път приказки или отдавна отминали случки. Разказва ти какво те очаква, какво е било и какво ще бъде. Чувстваш се добре. Усмихваш се.
....
Разказът участва в "Детство - проект сборник". Ето описание на целта на инициативата от организаторката:
"Това е проект, който ми хрумна за първи път преди две години, после го оставих да отлежи, после пак го мислих и накрая реших да се осмеля да го осъществя. Който има желание, може да ми прати своя текст. Ако успея да вдъхновя някой издател, всеки текст, ще бъде с името на неговия автор. Приемам се като събирател и редактор. Скъпи приятели, сега е моментът да споделя, че планирам този проект с изцяло благотворителна кауза. Идеята е, парите от продажбата на сборника, когато го направим и бъде издаден с помощта на спонсор, да дарим на отделението по Диабет в Клиниката по ендокринология, диабет и генетични заболявания към Специализирана Болница за Активно лечение по Детски Болести - София. Защо? Защото от 6 до 14 ноември бяхме там с Денис за десетина дни, със стряскащата диагноза - диабет тип 1. Животът продължава на пълни обороти, борим се, страем се да сме в норма и гледаме напред. Там приемат деца от цяла България, а разполагат само с 10 легла. Екипът от лекари и сестри е най-добрият в България и нямам думи да изкажа благодарността си, за подкрепата и силата, която ми дадоха, за да не се срина. Искам да им помогна, да дават своята грижа в една по-хубава обстановка. Да имат весели детски чаршафи за децата, да имат нормален кантар за теглене на грамажите въглехидратна храна и много други необходимости, на пръв поглед ежедневни и елементарни нужди. И не само! Вярвам, че ще ме подкрепите!"
Доротея Луканова
Повече за него можете да научите: https://www.facebook.com/groups/1580106698914015/?fref=ts