Петнадесет години прекъсване

Времето беше чудесно. Типичен юлски ден, в който Владимир Петров пристигна в почивния комплекс. Още преди Бургас усещаше мириса на море и свежия бриз, който нахлуваше през леко отворения прозорец на колата му, колкото да се смеси с дима от цигарата му. Няколко часа път не го бяха уморили, а напротив – чувстваше се освежен. Паркира колата и отиде на рецепция, където намусено девойче, навярно скоро навършило пълнолетие го регистира и му подаде ключа за бунгалото. Подсвирквайки си Владимир излезе и пренесе багажа си до въпросното помощение. Отвори вратата, за да го лъхне мирис на мухъл и застоял въздух. Огледа се. Две легла, гардероб и бюро. На стената висеше телевизор. Баня с тоалетна. Напълно достатъчно за целта, за която беше дошъл в приморския град. Имаше по-малко от месец да завърши пиесата си, а вдъхновението му бе изчезнало сред алкохолни изпарения, дим от долнокачествени цигари и танцуващи жени, които се слагаха на бохемите, за какъвто минаваше в определени среди. Мразеше това определение – бохем. Хората смятаха тези хора за безотговорни и алкохолици, които прикриват пороците си зад псевдотворчество, което наподобява кенефна култура. Владимир имаше няколко успешни пиеси поставени зад гърба си и се стараеше да не го бъркат с вечно мрънкащите и наливащи се творци, които без пуканта пара в джоба живееха на по-широко от доста успели хора. За това, когато видя, че писането не спори, реши да смени обстановката. Направи си резервация в почивния комплекс, събра малко дрехи и лични вещи, взе лаптопа си и тръгна. Сега, когато беше едва от няколко минути на морския бряг, се чувстваше странно обновен и спокоен. Захвана се да подреди нещата си и включи компютъра. Отвори последната редакция на документа и се зачете. Скоро тракането по клавишите се превърна в бърз и монотонен шум. Потъна в работа.

Очаквайте публикуването на целия разказ в бъдещ сборник.