Одухотворения вълк

Десетокласниците излязоха от училище „Рузвелт” със смях. Бутаха се и се закачаха взаимно. Предстояха им няколко дни ваканция и настроението им бе приповдигнато. Очакваха ги забавления и приключения. Някои щяха да пътуват, но Брад и Джеймс Пейзли щяха да ходят чак до Ню Йорк и всички тайничко им завиждаха. Малко по-малко групата деца се разпръсна. Едни се качиха в автомобилите на дошлите да ги вземат родители, други в училищния автобус. Сестрите Уинона *  и Чумани* също се качиха на автобуса, но смятаха да слязат на парка Шерман и после да се разходят до вкъщи. Автобусът даде ляв мигач и излезе на Уест стрийт 41. След около петнадесетина минути зави наляво по двадесет и девета междущатска магистрала, а от дясно се виждаха няколкото тежкарски затворени комплекса, гордост на Сиукс сити*. След още петнадесетина минути зави надясно по Ръсел стрийт, а когато спря на Елмууд парк*, двете сестри слязоха и помахаха на шофьора, който широко се усмихна и потегли бавно. Момичетата минаха по черната пътечка, която се движеше успоредно на шосето, нагазиха в окосената и свежозелена трева и навлязоха сред огромните брястове. След като първите дървета останаха зад гърба им, те събуха кецовете и  чорапите си, вързаха им връзките и ги преметнаха през рамене и тръгнаха боси сред дърветата. Бяха безшумни, промъква се изящно и елегантно. Двете девойки обичаха да се разхождат сами, а най-вече сред природата. Нямаха нужда да говорят постоянно, както връсничките си. Бяха близнаци, а кой не знае, че те нямаха нужда от вербална комуникация по между си! Майка им Тува* понякога се плашеше от уменията им да се разбират без нито звук или знак. Макар и да бе наследила доста от вярванията, преданията и знанията на гордите си прадеди – сиуксите*, на чиято земя сега се издигаше къщата ѝ, Тува бе приела и много от възгледите и от начина на живот на белите. А и от времето на свободно препускащия мустанг в тези земи, бяха изминали повече от век. Когато дъщерите ѝ бяха малки тя им разказваше истории и легенди на своя народ. Не бягаше от корените си, а се опитваше максимално да съчетае двете цивилизации – една, която живее в кръвта ѝ и другата, която изпълва битието ѝ. След като завърши училище Тува, чието име бе сиукско и означаваше Земя, започна работа в крайпътното заведение на двадесет и девета магистрала. Взимаше нощни смени и работеше по празници, защото тогава надницата бе най-голяма. Бе жилава и висока девойка с остри черти и дълга,гъста черна коса, която сплиташе на тежка плитка, за да може да сложи служебната шапчица. Клиентите в огромна си част бяха пришълци – шофьори на камиони, търговски пътници, бегълци към западните щати, туристи чули или прочели в някоя прашна брошура за сиукските водопади и отбили се да ги видят. Тува сновеше с природна изящност между масите и кухнята, носеше омлети, бекон, бургери и може би тонове пържени картофи. По това време се случи така, че нейн далечен роднина почина и остави малко наследство. Купи си малка къща на Грандж Авеню с гледка към езерото Ковъл, стегна я бавно, но с много любов, направи си камина, а мястото пред нея ѝ стана любимо. Животът ѝ тръгна в руслото на средната класа. Продължаваше да взима смените, които друг не желаеше, да се прибира в уютната си къща и да слуша стари индиански напеви, докато седи и гледа огъня или чете книга. Когато се умореше от това се изправяше на прозореца и гледаше вълните на езерото, който се къдреха в спокоен ден. Понякога, след натоварена смяна, когато ходилата я боляха нетърпимо, се събуваше и газеше боса тревата, прекосяваше улицата и присядаше на брега на Ковъл, потапяше крака и седеше, докато лунните лъчи не погалеха черната ѝ коса. Нямаше близки, нямаше приятел, на който да се опре. Макар и стройна и красива, повечето млади мъже избягваха да се виждат с коренен жител на Америка, а по-възрастните просто ѝ подмятаха мръсотии в заведението. След като ги погледнеше с дивашкия си огнен поглед обаче подвиваха опашки и спираха да остроумничат. Тува не бе имала проблем до една късна вечер на хиляда деветстотин деветдесет и девета, когато звънчето над вратата издрънча ...


Очаквайте.....