Лайла мразеше пеперуди от малка. Още на две годишна възраст бягаше от
тях. Те предизвикваха отвращение, страх и погнуса. Тя тичаше в обратна
посока с плач, размахвайки ръчички и търсеща спасение в мама или тати. В
началото родителите ѝ си мислеха, че тази фобия постепенно ще отмине и
ще спрат паник атаките. За съжаление времето ги опроверга. Страхът нито
изчезна, нито намаля. Лайла все така бягаше от пеперудите, пръскаше се с
всевъзможни лосиони, когато порасна. Никога не ходи в планината, никога
не отиде на море. Живееше в града и там намираше сигурност от летящите
гадини. Не, че не срещаше оси и пчели, комари или гълъби, но беше далеч
от пеперудите, чиито вид пораждаше страх и ужас в нея. Беше в
относителна сигурност – от къщи, в автобуса, на училище и обратно. В
годините на юношеството никога не излезе на среща в лятно кино, на
разходка в парка, никога не се целува под някое дърво на лунна светлина.
Родителите ѝ се принудиха да продадат кокетната си къща с двор в
покрайнините и да вземат апартамент в града. Изхвърлиха всички цветя, за
да не привличат пеперудите. Сложиха комарници. Купиха ѝ аквариум с
рибки. Лайла много ги обичаше. Нямаха нищо общо с летящите същества,
които я ужасяваха.Очаквайте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар