"И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе ще се
бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и
множеството ще се предаде в неговата ръка." (Даниел 11:11)
В началото всичко започна като на шега. Новините се изпъстриха с кървави картини – катастрофи на влакове, автобуси, чиито жертви бяха десетки. Случаите зачестиха, докато в един момент Непал пострада от силно земетресение, което отне хиляди живота. В резултат на земетресението Хималайте се смъкнаха надолу. Цели склонове и хълмове се преместиха, оставяйки страната с променен релеф и в траур. В същото време в Близкия Изток една радикална организация пое правосъдието – и хуманно, и религиозно в ръцете си. Воините ѝ убиваха иноверци без жалост и без милост. Жени, деца, старци. Кръвта попиваше в земята, а гладния Звяр надигна муцуна към Луната. В очите му гореше плам и жажда. Апетитът идва с яденето казват. В Тихия океан се разместиха земни пластове, в резултат на което огромна вълна цунами заля островите. Индонезия, Полинезия, Фиджи, Нова Зеландия, голяма част от Австралия и Япония изчезнаха от картата. Все едно никога не са били там. Картината на опустошенията в крайбрежните райони на Азия и Африка, дори Южна Америка бе трагична. Хиляди без дом, хиляди убити. Тела се носеха из водите на Световния океан и често биваха изхвърляни на плажове. Нямаше незасегнати от този Потоп. Всеки бе изгубил роднина или дом, работа. Икономиката се срина като кула направена от колода карти, попаднала в тайфун. Урагани удариха източното крайбрежия на двете Америки. Числата на жертвите растяха. Близкия изток остана незасегнат. Там Звярът се хранеше с кръвта на невинните. Зъбите му разкъсваха прясно месо, гърлото му поглъщаше свежи сили, а костите му се изпълваха от силите на душите на мъртвите.
Очаквайте скоро ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар