"Зъбки, бели зъбки,
бели като гъбки"
Тихите стъпки на есента
отекваха в сухите листа на брезите и буковете. Чисто синьото небе се оглеждаше
във витрините на снобарските кафенета в центъра на София, където
псевдо-богаташи пиеха кафета, фрешове, смуутита и други напитки. Очилата на
мъжа седнал на крайната маса бяха с черни стъкла и се крепяха на дълъг, остър
нос като гараванов клюн. Въпреки топлия ден беше облечен с дълъг сив шлифер,
вълнена черна жилетка, изпод която надничаше яката на светлобежова риза.
Дългите му крака бяха обуди в изтъркани дънки Levi’s. Облеклото му завършваше с черни боти с дебела
подметка, по-скоро зимни обувки, отколкото есенни. Коста му бе също черна,
малко рядка, но гелосана и сресана назад. Когато сервитьорката дойде той сви
устни в тънка ивица и почти без да отваря устa поръча чай и голям ром Appletons.
Очаквайте скоро...
Няма коментари:
Публикуване на коментар