„Сега е навечерието
на деня на Свети Георги. Не знаете ли, че тази нощ, когато часовникът удари
полунощ, злите същества ще властват в целия свят?”
Из „Дракула”, първа глава
Ейбръхам Стокър
Драг XI седеше в кабинета си. Стените на стаята
бяха покрити с черно кадифе, таванът с артистично нагънат червен сатен, който
вълнообразно се спускаше почти до темето му, когато бе прав. Прозорци нямаше,
само една врата от орехово дърво, опушено в нощта срещу първи ноември, когато
границата между двата свята изтънява, толкова лесно, че е можеш да протегнеш
ръка и да се опариш на пламъка на свещта, която държи мъртъв папа. Три от
другите страни бяха покрити с лавици, които се гънеха под дебелите подвързани с
човешка кожа корици томове. Родовата история беше тук. Драг обичаше след вечеря
да сяда в коженото си кресло, да пие блъди мери, да пуши и да разглежда
миналото на славния род на Цепешите. Смяташе се за достоен представител на гордите
карпатски вампири и се стараеше да научи, колкото може повече, за да предаде
това чувство и на сина си. При мисълта за Влад VII лицето му посърна. Малкият наследник бе
далеч от това, което самия Драг беше на неговите години. Бледа сянка. Учеше се
без желание, не беше отличник, нямаше го и в тъмните изкуства. Сякаш
единственото, което го интересуваше бе да лежи в градината, да зяпа небето и да
дъвче някоя трева. Даже приятелка нямаше още, а идния гергьовден щеше да направи пълнолетие. Как щеше да
наследи наметалото със семейния герб, като не можеше един селянин да уплаши. За
съжаление на Драг, Влад бе единственото му дете. Оказа се, че Княжина е
загубила способността си да покълва семето на великия владетел на карпатската
кръв, което беше жалко. Гените се губеха. Обикновени жени не можеха да заченат
от Драг, защото само при истинския му вид умираха и се спаружваха като кожа на
змия оставена на слънце. Тъга се четеше в очите на гордия Драг. Ето и тази
вечер Влад бе влязъл за малко по време на вечеря, едва – едва бе опитал супата
от кръв на девица и уши на прилеп и бе казал, че го боли главата. Това момче
щеше да бере ядове. Драг Цепешки тропна по бюрото с ръка и решително се
изправи. Повече така не можеше да продължава. Историята бе история, защото е
минала, но се основаваше на факти, които бяха в основата на величието на рода
Дракулски. Няма един пъпчасал пикльо, па макар и потомствен вампир да съсипе
герба! В никакъв случай. Поне не, докато черешов кол на се забие в сърцето на
Драг. Мъжът стана и излезе от кабинета си решен да окаже нужното въздействие
със всякакви средства върху сина си!
Очаквайте скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар