сряда, 25 април 2012 г.

Стъклено момиче

Тази сутрин бе прекрасна. Есента сякаш с невидима ръка бе позлатила дърветата. Нашарени с хиляди цветове и оттенъци, те се иеха щастливи с дългите си пременени клони; прегръщаха своите приятели сладкопойните птички и се семееха, когато хладния вятър разклащаше вейките им! А небето бе бистро и тъй синьо, че на Данко му се искаше  да се гмурне в него. Той бе ходил само веднъж на море, но спомена за необятната топла вода го рпеследваше през годините и може би до края на живота си щеше да си я спомня.
Данко седеше на мукавите си в изоставената къща и през счупения прозорец гледаше новата природа. В други дни счупеното стъкло му изглеждаше хищно озъбено, но днес …

Очаквайте скоро целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"

Публикувано от в
разкази , , , ,

2 коментара:

  1. Даниела Паскова30 март 2013 г. в 10:23

    Тъжно, но много истинско. Всички сме пионки в една игра. Хубаво е когато има усмивка и спокойствие накрая на пътя... затваряш очи изпитал щастие. Дали това ти дава гаранция , че пътят ти от тук нататък ще е по- лек???...Да се надяваме...

    ОтговорИзтриване
  2. Г.Ф.Стоилов30 декември 2013 г. в 9:28

    В нещо невидимо за другите може да се открие най-скъпото!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)