Тази сутрин бе прекрасна. Есента сякаш с невидима ръка бе позлатила
дърветата. Нашарени с хиляди цветове и оттенъци, те се иеха щастливи с
дългите си пременени клони; прегръщаха своите приятели сладкопойните
птички и се семееха, когато хладния вятър разклащаше вейките им! А
небето бе бистро и тъй синьо, че на Данко му се искаше да се гмурне в
него. Той бе ходил само веднъж на море, но спомена за необятната топла
вода го рпеследваше през годините и може би до края на живота си щеше да
си я спомня.
Данко седеше на мукавите си в изоставената къща и през счупения
прозорец гледаше новата природа. В други дни счупеното стъкло му
изглеждаше хищно озъбено, но днес …
Очаквайте скоро
целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"
Тъжно, но много истинско. Всички сме пионки в една игра. Хубаво е когато има усмивка и спокойствие накрая на пътя... затваряш очи изпитал щастие. Дали това ти дава гаранция , че пътят ти от тук нататък ще е по- лек???...Да се надяваме...
ОтговорИзтриванеВ нещо невидимо за другите може да се открие най-скъпото!
ОтговорИзтриване