Зеленякът

„Нямаш нито жили, нито нерви,
Нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи,
Никога не те гризат“
„Камък“, Далчев

„……..и който,
Обхваната от нечисто любопитство
Или от дързост дяволска, поиска
да раздере завесите на дните
и на съдбата образа да види,
намира не живота, а смъртта“
„Кукувица“. Далчев

Викът на онова дете промени живота на Филип Мазлоу из основи. Викът, който чу през онази ясна, топла нощ.
Сивият строг додж на Филип Мазлоу – търговски пътник от ЛА спря пред крайпътното кафене, където винаги се отбиваше навръщане към големия град след добра сделка.  КАкто винаги, когато  спираше тук, си пееше една песничка съчинена от самият него:
„Идвам специално от крастивият ЕлЕй,
За да пробутам прахосмукачки на цял ЮЕсЕй“
Този път беше сключил договор за цели двадесет парчета и смяташе да пийне подобаващо. Слезе от колата и доволно подсвирквайки си, махна невидима прашинка от ревера на кафявото си сако. После с бодра крачка се запъти към кафенето. Още от малък лъжеше доста умело и баба му се шегуваше, че лъже като търговски пътник. Може и да послъгва, но изкарва добри пари. Много и добри пари. Беше доволен от работата си, а всички останали презираше. Беше един от върхушката на средната класа, доволен от стила си на живот, от възможностите си. Имаше хубава къща с две бани, заден двор с басейн и две коли. Какво повече можеше да иска от живота?!

Очаквайте скоро целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"