Бяха тръгнали от
София в ранна утрин. Натовариха багажа в старото комби на Ясен и в шеги и
закачки се отправиха на път. Пуснаха си диск със стари рок парчета и пееха с
пълно гърло. Излязоха от столицата за около половин час, а после пред тях се
опъна магистралата за Пловдив. На Пазарджик спряха за кратка почивка и кафе с
цигара, слязоха от магистралата и продължиха в посока Пещера и Батак. Планираха
да разгледат града потопен в кръв по време на турското робство и да обядват
там, след което да продължат към село Змеица. Никой от тях петимата не бе ходил
там, но Вяра бе чувала разкази за прекрасната природа край селото, пещерите,
скалите, които рисуваха причудливи форми, възпети от Омир, девствени поляни,
безкрайни аромати на планина. Родопите ѝ бяха любимата планина. Ходила бе в
Триград като малка и там за първи път язди кон. Толкова много ѝ хареса
спокойствието и величието на планината, че с
радост прекарваше всеки почивен ден в люлката на поезията. А като
писнеше гайда от някой склон и се понесеше над живи твари, над поля, гори,
склонове и скали. Човек без да искаше се просълзяваше и някак по гордо
изпъчваше гърди.
Очаквайте скоро....
Няма коментари:
Публикуване на коментар