Последните лъчи на зимното слънце огряваха сградата на НДК, която бе
надвиснала мокра и мрачна над събралото се множество. Сгушени в дебели
палта, вдигнати яки и палитра от шапки, тълпата тихо шумеше в очакване
на представлението. Повечето бяха възрастни, напомадени реститути, които
миришеха на нафталин, старо червило и спарена вълна. Културтрегерите на
днешна София нетърпеливо бъбреха, а някои по-възрастни господа, тук –
там и дами, пушеха смачкани цигари.
Очаквайте скоро
целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"
Няма коментари:
Публикуване на коментар