В плен

                Няколкото часа лежане в храстите се отразяваше изключително зле на мускулите и костите ми. При последното раздвижване така ми изпука коляното, че реших, че съм се издал. За моя радост, обаче циганите вече бяха започнали да се черпят и вдигаха достатъчно шум. Все пак се стараех да лежа максимално тихо. Нощното небе над мен и песента на щурците ме успиваше, но задачата да освободя Ралица ме крепеше буден и зорко наблюдаващ случващото се. Планът беше ясен и прост. Изчаквам ги да се напият, да заспят и се вмъквам в дървената барачка, където я държаха. Притеснявах се какво може да са й направили, но нямаше как да действам по-бързо. Бяха около 30-тина човека, направо цял катун, с каруците му, шарените дрехи и мръсотията, така че трябваше да изчакам сгоден момент. Лесно ги намерих по-шума след като тръгнах по следата им. В началото се бяха старали да оставят по-малко отпечатъци, но старанието бързо им беше минало. 

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.