Имаше нещо тъжно и романтично в старата къща. Беше с основа от дялан камък,
висока и с огромни прозорци, както и малка тераса на втория етаж с метален
парапет, който бе ръждясал и счупен на места и всеки път когато
Рая го погледнеше, виждаше озъбената паст на хищник с остри и криви зъби, с
полепнала кръв по тях. Но обичаше на път за работа да минава покрай къщата.
Този дух от началото на XXв.
някак й даваше спокойствие и вдъхваше увереност в настоящия ден.
Макар, че мазилката беше опадала и къщата да изглеждаше като болно от
шарка чудовище, фасадата й излъчваше ухание на отдавна отминала епоха, когато
мъжете са били джентълмени, когато дамите са имали кокетни чадърчета, а
придвижването в столицата е ставало с красиви файтони и чисти коне. Сега единственото
превозно средство от този тип бяха цигански каручки с дръгливи коне, които
цапаха навсякъде.
Очаквайте скоро
целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при
по-добрите разпространители.
Привет.
ОтговорИзтриванеГрабна ми вниманието. Следвам те!:)