Очаквайте скоро
целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"
вторник, 4 септември 2012 г.
Бялата посестрима
Заложи и последния капан и въздъхна уморено. Макар че обичаше
девствените планини и тихото градче, живота на ловец и трапер вече му
тежеше. Със своите петдесет и шест години му бе трудно да изкачва
скалите и тесните пътечки. Добере, че поне знаеше местата, където
най-често минаваше дивеч и рядко му се случваше да прибере празна
примка. Отдалечи се малко между дървета и седна направо върху боровите
иглички, запали цигара и с удоволствие изпусна дим. Беше тихо, с
изключение на птичите песни, които сега в късна есен бяха много нарядко и
някак накъсани.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Белотата идва меко и неусетно пренася замръзващия в спомените му - така сънят му става като събуждане.
ОтговорИзтриване