Свобода за живот

„ По дъжда като пая се спусна,
дето никой в нощта го не чакаше,
слезе тъмен, по-тъмен от мрака
и задъхан, със дъх върху устните“
Атанас Далчев – „Убийство“

Част 1 – Кафявата планета

                Джек Ридъл изпи таблетка витамини и противоинфекциозанти и седна зад контролния пункт на скутера си. През визьора видя прелитащи звезди и планети, които потъваха в мрака зад него. Той си помисли, че и с живота е така. Събития, ситуации, действия са в един миг част от теб, а после отлитат назад в миналото, отстъпвайки място на други събития, които след настоящия миг изчезват и така се редуват чак до смъртта и единствената следа, която остават е в спомените на човека. Но без тези спомени човек е нищо. Без тях не може да гради бъдещето си. Те са като тухли за строителя.
Джек си спомни негостоприемната планета, която беше посетил преди седмица. Той трябваше да закара муниции и провизии за поста там. Постът осигуряваше спокойствие на планетата и народа й, потушаваше бунтовете, за да може да работи робски безспир. Тогава Джек бе нападната от трима роби и само благодарение, че гарнизонът ги засече  оживя. Те бяха пленени и обесени за назидание на останалите. Пред Джек изплуваха злобните, едва прикрити погледи на хората, плача и молбите на роднините.Младата жена на единия от нападателите дори се влачеше в краката му, цялата в сълзи, късаше си дрехите и му се предлагаше в замяна на живота на съпруга си. Той се опита да й обясни, че не е избрал тази присъда, че поста е съдебен заседател, но тя не го разбра. Помисли, че й отказва и започна да се дере до кръв. Умря малко след мъжа си …. Това покърти Джак и той си тръгна по-рано от обикновено., макар че там природата доста му напомняше за земната.
Тихото изпиукване на радара го измъкна от унеса, в който бе изпаднал докато наблюдаваше звездите Под него се намираше гола кадява планета, а скутерът му бе на орбита около нея.

Очаквайте скоро целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"