Извора на вечният живот

Клебер, Сони Андерсон и Майли Купър седяха под брезента на сянка. Бяха увили на главите си бели кърпи, които мокреха периодично. Жегата бе страшна. Досега не бяха работили при такива условия. Единствено Клебер твърдеше, че в Южна Индия, където е правил разкопки е било още по-зле, заради голямата влажност на въздуха. Майли се усмихваше, когато той

започваше да обяснява това и му отвръщаше, че предпочита влажна жега, вместо изсушаваща такава. Клебер Соулс бе около шестдесет годишен едър мъж с гъста, къдрава коса, още по-къдрава брада и живи, тъни очи. Професор в Питсбърг, той успя да уреди финансиране и взе двамата си помощници в Мали.
Сони Андресон бе тридесетина годишен научен работник от Шведския национален институт, който работеше в изучаване и изследване на културите и бита на народите от северна Африка. Сони бе доста висок, но слаб и жилест, с бледа светла кожа, която вече се белеше  при този неблагоприятен климат за него.
Майли Купър  бе смугла жена. Дребна и изключително подвижна. Чевръста в работата си и много харесвана от двамата си колеги, защото никога не се оплакваше от условия. Посрещаше несгодите наравно с мъжете и често им беше опора. Майли работеше в Гетисбърг в катедрата по антропология. Клебер я избра, за да може с ограничените си финанси да покрие максимален дял от науката свързана с този регион и разкопките, които искаше да започне. Майли се съгласи веднага да дойде, докато мина известно време докато убеди Сони,че има допълнителна и подробна информация за въпросното място. Клебер смяташе, че тук ще намери разковничето и нови данни за произхода на човек.

И тримата учени държаха в ръце по една консерва и се хранеха бавно. Имаха няколко часа, преди да настъпи леко захлаждане, за да продължат работата на терен. Обикновено използваха времето на най-голям пек за хранене, почивка и дискусии.
Очаквайте скоро.....