Новата страница на Белла

„Спря,  загледа се в красивото езерце и седна на една пейка. В краката ù кацна едно врабче. Разтърси крилца и започна да кълве по земята, търсейки трошички. Белла се почувства като него. Свободна и щастлива. Сега беше важно да съумее да затвори една страница. Да се справи със собствените си терзания и да продължи напред.
- Аз съм силна. Ще се справя! – си каза тя и се стресна от побутване отзад.
-Здравейте! Каква хубава есенна вечер, нали!
Топъл мъжки глас я поздрави и седна до нея.
Бела се окопити бързо и се усмихна. Беше клиент на брокерската къща, в която тя работеше. Млад и красив мъж, с когото тя от известно време видимо флиртуваше.
- Дааа, прекрасна вечер! Да знаете какъв сън сънувах… – отговори младата жена и се зачуди колко от еротичния сън да му разкаже. Този сън, който тя сънуваше от седмица и в който главен герой беше именно той…”
“Нова страница” на Calli (Кали)


Белла стоеше по халат в кухненския бокс и правеше кафе. Мистериозният мъж от парка си беше тръгнал скоро, оставяйки жената приятно стоплена и спокойна. Нощта с него се бе оказала наистина чудесна нощ. Бяха се запознали на олющената паркова пейка и бяха тръгнали по тъмните алеи, стъпвайки внимателно по килима от опадали цветни, есенни листа, сякаш не искаха шума от стъпките им да наруши крехката романтика настанила се сякаш от само себе си между тях. За първи път от доста време Белла вървеше с гордо изправена глава, а кестенявите кичури танцуваха от лекия ветрец около главата й. На лунната светлина кожата на шията й изглеждаше млечно бяло, а очите тюркоази. Мъжът, които впрочем се казваше Данаил, често извръщаше поглед към нея, за да се наслади на правилния профил, с гордо вирнато, леко чипо носле, гладки скули и жадни устни, малки, сладки уши…. Ръката й беше топла и някак пулсираща. Даниел искаше да вплете пръсти в хубавите коси, да разтрие тила й и да впие устни в нейните, но се страхуваше да не я уплаши и тя да се отдръпне. А толкова приятно му беше да върви с нея ръка за ръка. Сякаш цял живот бе чакал този момент. Пръстите им едва-едва се докосваха, мърдаха незабележимо – двамата опознаваха ръцете си, опознаваха линията на живота си, търсейки допирна точка. Усети, че тя потрепери и свали лекото си сако и с безмълвен жест й го предложи.

Очаквайте скоро целият разказ в сборника "Нощта срещу ноември"