Глава 8 – Мина
Вълкан и Петко
израснаха заедно – от прашните друми на Средна гора, до бойните полета на
балканската война. Израснаха като братя. Всеки един бе готов да даде живота си
за другия. Докато не се влюбиха в една и съща жена. Мина дойде в селото само, с
един вързоп дрехи и къшей сух хляб. Камъкът, с който Вълкан трошеше орехи на
двора, бе по-мек от хляба й. Но мигом като я видя, той потъна в очите й. Спря
да чука и се понадигна. Момата мина покрай него, оглеждайки се.
-
Добър
ден! – извика Вълкан – На къде така, не съм те виждал по нашия край?
Тя наведе очи,
после го стрелна с поглед и пак сведе мигли.
-
Тука...
минавам просто, работа, ако има....
-
Ей,
момиче, от къде работа в нашия край. Беден като пробит чувал. – засука мустак
Вълкан.
В тоя момент
до ограда изникна Петко, разгърдил риза и навил крачоли. В ръка носеше кошница
с риба, прясно наловена от реката.
-
Има
работа, момиче, има работа. – викна Петко - ....
Очаквайте скоро
целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при
по-добрите разпространители.
Хмм, интересно стана. Я да видим тая Мина сега що за образ ще излезе. :) Следвам те ,Вал.
ОтговорИзтриване