Ал Сукна, Сирия
Вятърът бръснеше пустинята
и нахлуваше бурно между ниските постройки на Ал Сукна. Абдул едва
дишаше. Пясъкът нахлуваше между диплите на дрехите му, удряше кожата на
лицето и влизаше в носа му. Стоеше сам на улицата. Приятелчетата му не
излязоха да играя. Родителите им им бяха забранили. А сам беше скучно.
Мина чичо му Азиф с една камила, на която бе натоварил някакъв изкорубен
шкаф:- Какво правиш в това време на вън, Абдул? Бързо се прибирай вкъщи.
Детето
понечи да отговори, когато се чу остър пукот. Червено петно разцъфна на
челото на чичо му и той се свлече в краката на животното, което
уплашено измуча и тромаво избяга. Абдул стоеше и не смееше да мръдне. От
изненада устата му бе отворена и пясъка нахлу в нея. Далечен вик го
изтръгна от унеса. Огледа се и хукна лудо надолу по улицата към дома си.
Мярна някакво движение на покрива от ляво и погледна. Сиво-бяла ниска
фигура се надигна. В ръцете си държеше дълго оръжие.„Снайперист”, помисли си сирийчето, докато тичаше за живота си.
Чу изстрел и пред краката му се вдигна облак прах.
- Абдул! Абдул – виковете продължаваха.
Тогава видя фигурата на майка си пред вратата на дома им. Абаята ѝ се вееше от силните пориви. Беше протегнала ръце към него, а лицето ѝ бе изкривено от ужас пред опасността.
- Мамоооо,... мамо......
........................
Очаквайте................!
Няма коментари:
Публикуване на коментар