Къщата - Глава 2 и 3

Глава 2

След работа Рая мина по друг път. Не осъзна защо, докато не се прибра и не влезе във фейсбук. Един от всичките й приятели беше споделил връзка, линк от новина „Събарят архитектурен паметник”, на снимката към новината беше Къщата. Момичето изстина и пребледня. ...................

Глава 3

Всичко беше наред около седмица, две. Ежедневието течеше по същия отъпкан път, по който си течеше и преди. Докато една сутрин Рая не видя пред къщата кран. Явно скоро щяха да започнат събарянето. Даже на стената имаше предупреждение, че сградата е опасна  и пешеходците трябва да минат на другия тротоар. Макар че отново усети страх, по-скоро й стана мъчно за къщата. Представи си животът, който е кипял тук преди години. Хората, които са я обитавали, събирали са се всяка вечер заедно, като семейство да вечерят, да обсъдят какво се е случило през деня. Децата са тичали около масата, слугинята е сервирала, почиствала. Как са играели на двора, може би са имали и люлка на голямото дърво. .. Толкова живот е кипял, а сега всичко е изгубено или загинало. ............

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.

Къщата - Глава 1

Имаше нещо тъжно и романтично в старата къща. Беше с основа от дялан камък, висока и с огромни прозорци, както и малка тераса на втория етаж с метален парапет, който бе  ръждясал и счупен на места и всеки път когато Рая го погледнеше, виждаше озъбената паст на хищник с остри и криви зъби, с полепнала кръв по тях. Но обичаше на път за работа да минава покрай къщата. Този дух от началото на XXв. някак й даваше спокойствие и вдъхваше увереност в настоящия  ден.  Макар, че мазилката беше опадала и къщата да изглеждаше като болно от шарка чудовище, фасадата й излъчваше ухание на отдавна отминала епоха, когато мъжете са били джентълмени, когато дамите са имали кокетни чадърчета, а придвижването в столицата е ставало с красиви файтони и чисти коне. Сега единственото превозно средство от този тип бяха цигански каручки с дръгливи коне, които цапаха навсякъде.

Очаквайте скоро целият роман. Информация за закупуване ще излезе на kniga-bg.com и при по-добрите разпространители.

Кучешка дупка

Сто и петдесетте коня бяха залепили колата за шосето. Дървета и селски къщи прелитаха край мен като сиви метеорити загубени в светлинния блясък на слънчевия диск. Единствено от време на време, трактор или камион ме караше да намалявам скоростта. Но удоволствието беше неописуемо. Харесвах да пришпорвам звяра. Подминах отбивката за Ябланица и паднах на 40, защото долу в лявата дъга на завоя обикновено дремеха куки. Да, и този път не се излъгах. Черния звяр триумфално  мина покрай тях спазвайки огранчението. А след това педала на газта отново хлътна под крака с доволен рев от страна на двигателя. На стрелките поех на ляво към Златна Панега. Това е може би най – любимия ми край от България. Малки и уюти селца, сред чиста природа, реката, добродушни селяни. Намалих скороста и свалих стъклото до край. Навлязох в Петревене. Малко след кръчмата в центъра на селото  погледнах в лявото странично огледало. Видях траурна процесия, покрай която преди минута би трябвало да съм минал. Но не бях...

Целият разказ можете да прочетете в бр. 4 от 2013 година на сп. "Дракус", както и в  сборника "Нощта срещу ноември", предстоящ да излезе през 2014 г.