Мъжът стои прав до дърво в парка. Пред него има пейка.
Странно е, че не е седнал на нея. Освен това е облечен крайно неподходящо за
лятото. Носи широкопола шапка, черно шушляково яке, което е закопчано до горе,
сив панталон също от гладка материя, високи кубинки, а ръцете са му в
джобовете. Черни слънчева очила закриват половината му лице, което се вижда, че
гладко избръснато. Когато вади ръце, за да запали цигара, разбираме, че носи и
латексови ръкавици. Пуши бавно и с наслада като си играе с дима. От време на
време тънките му безкръвни устни се разтеглят в подобие на усмивка. На
полянките около него играят деца, кучета тичат след хвърлена пръчка, носи се
глъчка. Времето е прекрасно. Странно е, че непознатия не се поти въпреки жегата
и много дрехи. „Сигурно има слънчева алергия”, мисли си една майка, която
минава на близо. Въпреки това, поглеждайки го, тя потръпва, сякаш невидим мраз
е посегнал и погалил зачервената ѝ от слънцето кожа. Тя бърза да се отдалечи
след момченцето си, което се смее и тича с шарена топка. Мъжът се подсмихва
сякаш е усетил потръпването ѝ. Смачква цигарата в ствола на дървото и прибира
фаса в джоба си. „Странен тип”, би си помислил всеки, който го види и би
побързал да отмине. Странният тип се приведе напред и погледна. По алеята се задава
майка, която бута количка с близнаци. До нея подтичва златен ретрийвър.
Това ще усложни нещата, но пък после ще получи по – голямо удовлетворение.
Мъжът се усмихна и с нехайна походка тръгна след семейството. Очаквайте скоро ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар