Щастието на Ел

Таксито беше на стоянката от поне двадесет минути. Тази сутрин се очертаваше загуба на време. А слънцето вече напичаше жестоко. Стоян не знаеше как ще издържи до осем вечерта. Пиеше трето кафе, а на седалката до него се търкаляше бутилка с минерална вода. Сигурно вече бе станала на чай. Шофьорът изпсува и отвори жълтия вестник, за да убие малко време. Тъкмо дочиташе за някаква оргия в централен столичен клуб, когато вратата се отвори.

-          Добър ден – надникна мъж на средна възраст – до Пудуяне

„Пет лева”, помисли си Стоян. „Ама по-добре пет, отколкото нула”.

-          Качвай се – махна с ръка и остави вестника на таблото.

Мъжът хлопна предната врата и отвори задната. В колата се вмъкна малко момиченце със синя рокличка, бели чорапки и бяла кордела, която придържаше буйните къдрици на черната ѝ коса.

-          Здравейте – официално поздрави детето.

След него се вмъкна  и мъжа. Стоян запали и избоботи:

-          Здравей. Как се казваш?

-          Еландрия! – огромните кафяви очи фиксираха небръснатия Стоян в огледалото за обратно виждане.

Ляв мигач. Червено.

.....................

Очаквайте в следващия сборник с разкази!