Пролетта бе изпъстрила улицата с аромат на разцъфнал живот.
Свежо-зелените листа се поклащаха от лекия полъх на топъл вятър,
прекосил Средиземноморието и донесъл дух на солена морска вода и
песъчинки от далечни пустини и древни градове. Пролетта бе любимия сезон
на Драган, които учеше в Софийския университет втора година. Квартирата
му бе малка стаичка в къща на ул. „Сан Стефано”, която имаше хубав и
голям двор с цъфнала вишна, кайсия и много минзухари и синчец. Оставяше
прозореца си отворен, за да нахлуят всички тези аромати дори нощем,
когато все още бе малко хладно. Драган вървеше с ръце в джобовете и
вдишваше с пълни гърди любовта, която природата изливаше над света.
Прибираше се след лекции и нямаше търпение да излезе и чете на двора,
където разполагаше един шезлонг с позволението на хазяите си.След като направи чаша чай седна и отвори книгата, но почти веднага я сложи на коляно. Мислите му отлетяха към безрадостното детство на изоставено дете. Никога не бе познавал баща си, а майка му, за която пазеше скъп спомен, почина, когато бе на 3 годинки. В съзнанието му образът й бе неясен, но толкова светъл. Не бе запомнил черти, но си я представяше с големи, топли кафяви очи, преливащи от любов.
Очаквайте скоро в следващия сборник разкази!
Няма коментари:
Публикуване на коментар