
Искаше да отвори люка и да пристъпи навън. Да остане тленната си обвивка да се носи, както този звездолет, но да освободи съзнанието си.
В дясно пулта премигваше неритмично. Включи се аларма. Игор не мигваше. Край и свобода?
Видя тихите вълни и голото тяло, което излиза от водата. Пяната се стичаше по бялата кожа – скрежинки по сладолед, който обичаше като малък, бедрата, ханша, талията, тежките, плодоносни гърди, заоблените рамене, тънката шия, дългата сребърна коса и въглен – очи. Красотата бе поразителна колкото отчаянието, което живееше в душата му. Протегна ръка. За друго нямаше сила. Жената се усмихна. Избърса с дълги до земя коси тялото си от пяната на вълните и пристъпи към него. Наведе се. В носа му нахлу соления аромат на чистота и дезинфекция. Ръката ѝ погали косите му. Устните ѝ се приближиха до неговите и в гърлото му нахлу свежестта на океана. Затвори очи и дълбоко пое дъх. Както удавник, успял да се пребори за последна глътка кислород след отчаяна борба с водната стихия. После се отпусна, а съзнанието му излетя.
...... очаквайте!